Следвайте Гласове в ТелеграмНяма никакво място за съмнение, че с проекта

Следвайте " Гласове " в Телеграм

Няма никакво място за подозрение, че с плана си за Бюджет 2024, финансовият министър Асен Василев пробва да си купи аполитичност и равнодушие, основани върху централизирано повишение на приходите. Това е единствено първа стъпка към огромен инженеринг за замяна на разбиранията що е то бюджет и по какъв начин би трябвало да наподобява той, дефицитите към този момент са норма, задлъжняването натурален съпътстващ развой.

Казаното на бюджетната конференция предишния петък беше кражба от времето на присъстващите публицисти – малцината, които одобриха неуместните правила на министерството за акредитация, и в последна сметка всичко (презентация плюс сесия въпроси-отговори) завърши единствено за 18 минути.

Останалите от професионална съвест си причинихме да изгледаме директното лъчение или записа научихме, че за финансовия министър бюджетен недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт в действителност не е никакъв недостиг: „ Като цяло бюджетът е уравновесен в границите на маастрихтските критерии. Това ще ни разреши да осъществим всички критерии, свързани с участието на България в еврозоната. От 8 на 12 милиарда лв., 50% повече вложения, което обезпечава в безусловно всички действия, свързани с пътно и железопътно строителство, други вложения, свързани със закупуване на влакове и развиване на качествата на българската страна “.

Тази нелепост се подмина от някои грантови медии, позволявайки на Василев да отхвърли безрезервно обстоятелството, че всеки недостиг е знак за проблем, а границата от три % е знак за доста огромен проблем и в случай че ние сме на 2.9% напълно не би трябвало да се успокояваме.

Изброявайки обособени политики и капиталови планове в презентацията си, министърът сервира трохи, равняващи се на стотици милиони левове в бюджет, плануван да стигне доходи от 77 милиарда лв. и разноски от 83 милиарда. Министърът изрече всичко с звук, който демонстрира нулево терзание по отношение на обстоятелството, че трета поредна година страната е на път да завърши с оптимално допустимия недостиг и то единствено, в случай че се осъществят последните му прищевки за събиране на нови приходи. Иначе ще бъде много по-лошо.

Глътка въздух държавното управление черпи от развиването на Брутният вътрешен артикул през тази година и упованията да стигне 191 милиарда лева Това са седем милиарда повече от пролетната прогноза и с над 15 по отношение на по-старите допускания и с действителен напредък от 1.8%, поради високата инфлация, приходите, въпреки и незадоволителни, въпреки всичко са повече. Задлъжнялостта на страната също не пораства фрапантно и въпреки следващата година да се възнамерява държавният дълг да стигне 48.9 милиарда лв., това ще е под 25% по отношение на Брутният вътрешен продукт или един от най-хубавите резултати в Европа (завещан още от тройната коалиция, когато финансов министър беше Пламен Орешарски).

В номинално изражение, за следващата година се възнамерява тегленето на нови заеми до 12.7 милиарда лева, колкото предвижда още предишния август служебният финансов министър Росица Велкова.

С действителен напредък от 3.2% Брутният вътрешен продукт, следващата година стопанската система би трябвало да стигне 205 милиарда лева, като още веднъж инфлацията ще бъде по-силно влияещият фактор за номиналното разгръщане на стопанската система.

Защо да се съмняваме в прогнозите на държавното управление

Към 30 септември тази година финансовите разноски (държавните инвестиции) са 3.6 милиарда лева В средносрочната бюджетна прогноза Министерство на финансите твърди, че към 31 декември те ще стигнат 7.7 милиарда и с това съвсем ще изпълнят заложената за тази година цел от 8.1 милиарда. Казано по-пряко - МФ твърди, че няма да употребява вложенията като буфер против несъблюдение на приходната част в бюджета.  

Този непряко изказан ангажимент обаче постанова няколко условия. За да стигнат държавните вложения посочените 7.7 милиарда лева, и да няма свръхдефицит, това значи, че в трите месеца до края на годината страната има предел да похарчи тъкмо 4.1 милиарда лева над предстоящите за събиране доходи и то единствено за вложения. Това са два % по отношение на упования БВП спомагателен недостиг за последното тримесечие, в случай, че отново към края на септември, дефицитът към този момент беше 0.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Или общо би трябвало да стигне 2.55 по отношение на Брутният вътрешен продукт на 31 декември, в случай че нещо значимо не се случи в това време.
 
В противоположен случай дефицитът ще надвиши задачата от 2.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт, а в прогнозата на самото държавно управление се признава, че приходите също няма да се изпълнят по проект. Така, като се прихванат действителните спестявания с приетия дефицит на средства (за това ще стане дума по-долу), излиза, че дефицитът ще бъде на ръба на прага от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт, при полагането на неимоверни старания и подреждането по късметлийски метод на куп условия, над които страната няма благоприятни условия да въздейства. В противоположен случай ще нарушим още един аршин за влизане в еврозоната (освен инфлационния).

И още хитрости

Много въпросителни витаят към самата комбинация на държавните вложения до края на годината. Досега разсъждавахме единствено с публични данни и прогнози, само че на тях им липсва подтекста, че в последните шест години капиталовите разноски постоянно са били на равнище сред пет и шест милиарда лв.. Изключения са 2019 и 2021 година. В първата вложенията стигат осем милиарда, само че тогава стимулирахме американската стопанска система, предплащайки изтребителите F-16, които не престават да са мираж. Без тях и 2019 година би завършила като останалите години. През 2021 година, когато длъжностен финансов министър за четирите най-активни месеци на годината беше още веднъж Асен Василев, финансовите разноски паднаха под четири милиарда лв.. Логично това поражда въпрос по какъв начин аджеба тази година може страната да се изхвърли и да усили вложенията си с повече от една трета по отношение на междинния им размер за петилетка обратно.

Парадоксът се усилва и от изказванието на съдружния сътрудник ГЕРБ, че няма пари за автомагистрали и други вложения, от формалното заледяване на ЖП планове от транспортното министерство, както и от недоволствата на частния бранш, че планове от 2021 година стоят неподписани.

Тук на помощ идват към този момент експлоатирана хитрост, за която обаче публиката не се сеща да внимава. Вместо парите да се похарчат за действителни заплащания към реализатори на публични поръчки, те може да се внесат по доверителни сметки на тези институции, които по принцип би трябвало да ги похарчат, само че не са го създали, с спогодба, че ще се влагат, когато може в съответни планове.

Към този трик протягат ръка най-вече държавни управления в предизборни години като по този метод си мислят, че може да обезпечат средства за неща, които са им значими, даже в случай че отпаднат от властта. Ако обаче номерът се приложи от държавното управление на сглобката, това ще е илюзия за обществеността, че едни пари са били изхарчени за основаване на капацитет в българската стопанска система, до момента в който в действителност отлежават по банкови сметки, тъй като ръководещите, или не могат да пишат планове, или се карат по какъв начин да разделят от тях.

Разбира се, допустимо е и банално пояснение – в случай че приходите не се изпълнят, капиталовият буфер при започване на ноември е в размер на четири милиарда, които може да не вкарат в доверителни сметки и изобщо няма да се сметнат за изхарчени. В този случай ще забележим класическо компенсиране на несъблюдение в приходите с спестовност от вложенията, само че интервенцията като неприятна вест ще се отсрочи с няколко месеца. Ще се окаже, че държавното управление си е купило още няколко месеца ръководство без неуспехите му да се одобряват за безспорни от всички.

Несигурност и при приходите

Официалната прогноза на държавното управление твърди, че за тази година ще събере с 2.3 милиарда лв. по-малко доходи по отношение на предстоящото. Това обаче опонира на простата аритметика, която демонстрира, че още към 30 септември изоставането от приходната задача се обрисува да надвиши три милиарда лв. единствено от несъбиране на Данък добавена стойност и налог „ Печалба “ с по 1.5 милиарда лева от всеки източник. Според финансовото министерство това закъснение ще се навакса до края на годината и корпоративният налог ще се събере съвсем изцяло, а от Данък добавена стойност неизпълнението ще се свие от 1.5 на единствено 1 милиарда лева

Спокойствието на Асен Василев може да се изясни с упования „ Лукойл “ да внесе повече от половин милиард лв. корпоративен налог в последния миг, както и близо милиард лв. да постъпят от облагане на газа, който през България стига до Северна Македония, Сърбия и Унгария.

За парите от газа той признава на конференцията си, като в отговор на “Блумбърг “ показва, че приходите са начислени и би трябвало да постъпят сред 15 и 25 ноември.

За първи път, в рубрика „ Други налози “ на подсекция „ Други налози “, където се вписват най-незначителните приходи от данъци, които имат минимален обсег, толкоз дребен, че даже не се загатват поименно, за тази година по отношение на предходната се чака да постъпят цели 1.7 милиарда лв. повече, а следващата година отново от тези налози, които не се показват по име, държавното управление чака да събере 2.4 милиарда лв..

Изниква и въпросът – в случай че тези други налози, са парите от „ Лукойл “ и „ газа “, тогава наваксването в налог облага и Данък добавена стойност на нещо изключително ли ще се дължи, или едни и същи пари се разписват на две места. Много беше значимо проектобюджетът да се показа след края на последния работен ден пред сътрудници, които занапред го виждат и по този метод не се стигна и до един единствен въпрос, касаещ реалистичността на приходните цели. Това обаче не анулира логическата взаимозависимост, че упованията за тези приходи се окажат несъстоятелни през тази година, то и прогнозата за събиране следващата година, също ще е измислица. Последното важи най-много за Данък добавена стойност, където още веднъж се чака забележителен растеж, макар че инфлацията към този момент върви надолу и самият Василев разгласи, че е напълно като за еврозоната.

А какво за новия бюджет?

Рекордно изхвърляне от 10.5 милиарда лв. ще би трябвало да направи страната и да преведе тези пари на Държавното публично обезпечаване, с цел да запълни недостига в пенсионната система. След това възнамерява да похарчи 12 милиарда за вложения. Възможно ли е това. Реално, 1.2 милиарда от вложенията, ще са за въоръжение и ще се платят да подтикват непознати стопански системи. Друг един милиард ще в специфичен фонд за общински планове, което също прави нестабилно харченето на средствата. Без тези две пера вложенията към този момент се правят оценка единствено на 10 милиарда лв., като не изключено финансовите разноски до доближат най-малко осем милиарда, в случай че следим резултат на махалото и в всичко потискано в последните две години въпреки всичко откри реализация следващата година. Цели 12 милиарда обаче надали ще се похарчат за финансови разноски и по всяка възможност, още веднъж следим буфер за икономии, представян ни като капиталова стратегия.

На полето на настоящите разноски – нищо ново. Вдигане на заплати, реформиране на читалищата като максимален зложелател на фискалната непоклатимост. Отново недостиг на ръба.

Но дано изчакаме единствено още сред 50 и 80 дни. Зависи дали ще гледаме прогнозата за цялостното бюджетно осъществяване на 1 януари, или данните за него на 31 януари, може да се окаже, че Василев се проваля с четвъртия си следващ бюджет и това ще е показателно по какъв начин да гледаме на петия му – този за 2024 година